13 Нека останат живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всичко, което е у тях. Избавете живота ни от смърт.“
14 И мъжете ѝ казаха: „Нашият живот за вашия живот! Ако не издадете това наше дело, когато Господ ни предаде страната, ще ти окажем милост и вярност.“
15 И тя ги спусна с въже през прозореца, тъй като домът ѝ беше между двете стени и беше част от градската стена.
16 И тя им каза: „Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите. Крийте се там три дена, докато преследвачите не се върнат. И след това тръгнете по пътя си.“
17 Мъжете ѝ казаха: „Ние сме свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем.
18 Ето, когато влезем в страната, привържи това червено въже към прозореца, през който ни спускаш. И събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си – целия си бащин дом.
19 И ако някой излезе вън от вратата на твоята къща, неговата кръв да е върху главата му и ние ще бъдем свободни от твоята клетва. Но всеки, който бъде с тебе в къщата, кръвта му да е върху главата ни, ако ръка се докосне до него.