1 Когато всичките аморейски царе, които бяха отвъд Йордан на запад към Средиземно море, и всичките ханаански царе при морето чуха как Господ пресуши водите на Йордан пред израилтяните, докато те преминаваха, сърцата им се свиха и у тях вече не остана смелост пред Израилевите синове.
2 По това време Господ каза на Иисус: „Направи си остри каменни ножове и обрежи пак израилтяните.“
3 Тогава Иисус си направи каменни ножове и обряза израилтяните на Хълма на обрязването.
4 И тази е причината, че Иисус ги обряза: всички мъже, които излязоха от Египет, всички бойци бяха родени в пустинята по пътя след излизането им от Египет.
5 Всъщност целият народ, който излезе от Египет, беше обрязан, а всички, родени по пътя в пустинята след излизането от Египет, не бяха обрязани.
6 Защото израилтяните четиридесет години ходиха по пустинята, докато измряха всички бойци, които бяха излезли от Египет, които не послушаха гласа на Господа и на които Господ се закле, че няма да видят земята, която Господ с клетва беше обещал на бащите им да даде – земята, където текат мед и мляко.
7 А вместо тях Той издигна синовете им. Тях Иисус обряза, тъй като бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.
8 След като накрая целият народ беше обрязан, те останаха в лагера, докато се възстановят.
9 Тогава Господ каза на Иисус: „Днес Аз снех от вас египетския позор.“ Затова името на онова място до днес е Галгал.
10 И Израилевите синове бяха на лагер в Галгал и извършиха Пасха на Йерихонските полета вечерта на четиринадесетия ден от месеца.
11 И на другия ден след Пасхата започнаха да ядат от плодовете на земята – безквасни хлябове и печени зърна в същия ден.
12 А манната престана след това. Когато започнаха да ядат от плодовете на земята, нямаше повече манна за Израилевите синове. Те ядяха от плодовете на ханаанската земя през онази година.
13 И когато Иисус беше при Йерихон, вдигна очи и видя, ето пред него стоеше мъж с изваден меч в ръка. Иисус отиде към него и го попита: „Наш ли си или от неприятелите ни?“
14 Той отговори: „Не! Като вожд на войнството на Господа аз сега дойдох!“ Иисус падна по лице до земята, поклони му се и му каза: „Какво ще заповяда моят господар на своя служител?“
15 А вождът на войнството на Господа каза на Иисус: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Иисус така инаправи.