25 Господ постави Йордан за граница между нас и вас, синовете на Рувим и Гад. Вие нямате дял в Господа! Вашите синове могат да станат причина нашите синове да не се боят от Господа.
26 Затова ние казахме: „Да сторим съобразно нашето положение, като издигнем жертвеник – не за всеизгаряния, нито за други жертви.
27 По-скоро той да бъде свидетелство между нас и вас, между нашите потомци след нас да изпълняваме служба на Господа в Негово присъствие с нашите всеизгаряния, нашите други жертви и благодаренията ни.“ И утре вашите синове няма да могат да кажат на нашите синове: „Вие нямате дял в Господа.“
28 И ние си казахме: „Когато утре се обърнат към нас или към нашите потомци, ние ще кажем: „Виждате ли подобието на Господния жертвеник, което направиха нашите предци? Той не е за всеизгаряния, нито за други жертви, но за да бъде свидетелство между нас и вас.“
29 Но да бъдем проклети, ако се бунтуваме против Господа или отстъпваме днес от Господа, като изграждаме жертвеник за всеизгаряния, за хлебни жертви и други жертви настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията!“
30 Свещеникът Финеес, първенците на общността и Израилевите предводители на области, които бяха с него, чуха това, което казаха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия. Според тях това беше добро.
31 Тогава синът на свещеника Елеазар, Финеес, каза на синовете на Рувим, синовете на Гад и на синовете на Манасия: „Днес разбрахме, че Господ е сред нас. Тъй като вие не сте извършили това престъпление против Господа, избавихте Израилевите синове от ръката на Господа.“