1 След това Господ каза на Мойсей:
2 „Посвети Ми всяко първородно, което се ражда при израилтяните, от човек до добитък – те са Мои.“
3 Тогава Мойсей нареди на народа: „Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото Господ със силна ръка ви изведе оттам. Никой да не яде нищо квасно.
4 Днес вие излизате в месец авив.
5 А когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и йевусейците, за която Той се кле на твоите бащи, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед, – извършвай този обряд през този месец.
6 Седем дена яж безквасни хлябове и в седмия ден да се състои празник, посветен на Господа.
7 Безквасни хлябове да се ядат седем дена и да не се намира у тебе квасен хляб, нито да се намира у тебе квасно.
8 В онзи ден разкажи на сина си: „Това е заради онова, което Господ извърши за мене, когато излязох от Египет.“
9 И това да бъде за тебе знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти, за да бъде законът на Господа в устата ти; защото Господ със силна ръка те изведе от Египет.
10 Изпълнявай тази наредба в определеното време от година в година.
11 Когато Господ те въведе в ханаанската земя, както Той се кле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,
12 отделяй за Господа всичко, което се ражда първо: всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, принадлежи на Господа.
13 А всяко от ослите, което се ражда първо, заменяй с агне; ако пък не го замениш, убий го; и всяко първородно от човек сред твоите потомци откупвай.
14 Когато в бъдеще те попита синът ти и каже: „Какво е това?“, ти му отговори: „Господ със силна ръка ни изведе от Египет, от дома на робството;
15 защото, когато фараонът упорито отказваше да ни пусне, Господ погуби всички първородни в Египет, от първородно на човек до първородно от добитък. Затова аз принасям в жертва на Господа всичко мъжко, което първо се ражда, а всеки първороден от моите синове откупвам.“
16 Това да бъде като знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти; защото Господ със силна ръка ни изведе от Египет.“
17 А когато фараонът пусна народа, Бог не го поведе по пътя през филистимската страна, тъй като е близък. Защото Бог мислеше: „Да не би народът да се разкае, като види, че се води война, и да се върне в Египет.“
18 Така Бог поведе народа по обиколен път през пустинята към Червено море. А израилтяните излязоха въоръжени от египетската земя.
19 Тогава Мойсей взе със себе си костите на Йосиф, защото той строго бе заклел израилтяните с думите: „Тъй като Бог милостиво се грижеше за вас, вие вземете оттук със себе си костите ми.“
20 След това те се придвижиха от Сокхот и установиха лагера си в Етам, към края на пустинята.
21 А Господ вървеше пред тях денем в облачен стълб, за да им показва пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети. Така те можеха да вървят и денем, и нощем.
22 Пред народа облачният стълб не отстъпваше денем, нито огненият стълб нощем.