10 Седят на земята безмълвни старейшините на Сионовата дъщеря,посипаха с пепел главите си, надянаха вретища.Наведоха глави към земята девиците йерусалимски.
11 Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми;моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ,тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.
12 Умирайки като ранени по градските улици, те казват на майките си: „Къде има жито и вино?“,и предават дух в майчините си прегръдки.
13 Мога ли да те изпитам, с какво да те сравня, дъще Йерусалимска?На какво да те оприлича, за да те утеша, девице, дъще Сионова?Защото твоята рана е голяма като море.И кой може да те изцери?
14 Твоите пророци ти предсказваха неща измамни и лъжливи,не разкриваха твоето беззаконие, за да те избавят от твоя плен,и ти изричаха лъжливи и прелъстителни пророчества.
15 Пляскат подигравателно ръцеза тебе всички, които минават по пътя,подиграват се, клатят глава за дъщерята Йерусалимска и казват:„Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата,радост на цялата земя?“
16 Разтворили са широко уста против тебе всички твои врагове.Те подсвиркват, скърцат със зъби и казват: „Погълнахме го.Само този ден чакахме,доживяхме да видим това!“