1 Как е потъмняло златото, изменило се е най-чистото злато! Камъните на светилището са разхвърляни на всеки кръстопът.
2 Скъпоценните синове на Сион, някога равноценни с най-чисто злато,как се уподобиха сега на глинени съдове, изделие на грънчарски синове.
3 Дори чакали подават гърди и кърмят своите рожби,а дъщерята на моя народ стана жестока като щраус в пустинята.
4 Езикът на кърмачето залепва в небцето му от жажда.Децата искат хляб и няма кой да им подаде.
5 Тези, които са яли отбрани ястия, гинат по улиците;охранените в скъпи дрехи се валят в смет.
6 Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греховете на Содом:той беше сринат мигновено и човешки ръце не са се допирали до него.
7 Князете ѝ бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко.Телата им бяха по-хубави от корали. Видът им беше като сапфир,
8 а сега лицето им е по-тъмно от сажди. Не ги познават по улиците.Кожата им прилепна към костите, стана суха като дърво.
9 Убитите с меч са по-честити от онези, които убива гладът,защото тези чезнат, поразявани от липса дори на полски плодове.
10 Със собствени ръце мекосърдни жени варяха децата си,за да им бъдат храна, когато беше разрушавана моята дъщеря Йерусалим.
11 Господ изпълни докрай гнева Си, изля яростта на гнева Сии запали на Сион огън, който разруши основите му.
12 Царете земни и всички живеещи по света не вярваха,че врагът и неприятелят ще влязат през йерусалимските порти.
13 Всичко това е поради греховете на лъжепророците му и поради беззаконията на неговите свещеници,които сред него проливаха кръвта на праведници,
14 скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се култово с кръв,така че никой не дръзваше да се допре до дрехите им.
15 „Отстъпете вие, вие сте нечисти!“, викаха им. „Отстранете се, отстранете се! Не се допирайте до нас!“Те бягаха и се скитаха, а между народите се говореше:„Няма да ги има вече!“
16 Сам Господ ги разпръсна. Той няма вече да бди над тях,защото не уважават свещениците, нямат милост към старците.
17 Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ.От нашите стражеви кули наблюдавахме за народ, който не може да ни спаси.
18 А те ни дебнеха на всяка стъпка, за да не можем да ходим по нашите улици.Краят ни се приближи, нашите дни се изпълниха. Нашият край дойде.
19 Тези, които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите в небето.Гонеха ни по планини, поставиха засади за нас в пустинята.
20 Духът на живота ни, помазаникът Господен, царят,за когото казвахме: „Под неговата сянка ще живеем сред народите“, е уловен в техните клопки.
21 Радвай се и се весели, дъще Едомова, жителка на земята Уц!Но и до тебе ще дойде чашата на съда – ще се опиеш и ще се разголиш.
22 Дъще Сионова, наказанието за твоето беззаконие се свърши. Той няма да те закарва в плен. Но, дъще Едомова,Той ще накаже беззаконието ти и ще разкрие твоите грехове.