Плачът На Йеремия 2:11-17 НП

11 Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми;моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ,тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.

12 Умирайки като ранени по градските улици, те казват на майките си: „Къде има жито и вино?“,и предават дух в майчините си прегръдки.

13 Мога ли да те изпитам, с какво да те сравня, дъще Йерусалимска?На какво да те оприлича, за да те утеша, девице, дъще Сионова?Защото твоята рана е голяма като море.И кой може да те изцери?

14 Твоите пророци ти предсказваха неща измамни и лъжливи,не разкриваха твоето беззаконие, за да те избавят от твоя плен,и ти изричаха лъжливи и прелъстителни пророчества.

15 Пляскат подигравателно ръцеза тебе всички, които минават по пътя,подиграват се, клатят глава за дъщерята Йерусалимска и казват:„Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата,радост на цялата земя?“

16 Разтворили са широко уста против тебе всички твои врагове.Те подсвиркват, скърцат със зъби и казват: „Погълнахме го.Само този ден чакахме,доживяхме да видим това!“

17 Господ извърши, което бе определил, изпълни словото Си, изречено в стари времена.Той те разори безмилостно и позволи на врага да злорадства над тебе.Вдигна високо силата на твоите неприятели.