Плачът На Йеремия 2:7-13 НП

7 Господ отхвърли Своя жертвеник, напусна Своето светилище.Предаде в ръцете на враговете укрепените стени на дворците му.В дома Господен те вдигнаха шум като в празничен ден.

8 Господ реши да разруши стените на Сионовата дъщеря,опна връв за измерване, не отдръпна ръката Си, докато стените бяха разрушени;съсипа едновременно външните крепости и стените.

9 Портите ѝ затънаха в земята. Той сломи и строши на парчета ключалките им.Царят и князете ѝ в плен са между езичниците. Няма вече закони пророците ѝ не получават вече видение от Господа.

10 Седят на земята безмълвни старейшините на Сионовата дъщеря,посипаха с пепел главите си, надянаха вретища.Наведоха глави към земята девиците йерусалимски.

11 Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми;моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ,тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.

12 Умирайки като ранени по градските улици, те казват на майките си: „Къде има жито и вино?“,и предават дух в майчините си прегръдки.

13 Мога ли да те изпитам, с какво да те сравня, дъще Йерусалимска?На какво да те оприлича, за да те утеша, девице, дъще Сионова?Защото твоята рана е голяма като море.И кой може да те изцери?