17 И мирът избяга от душата ми. Аз забравих благоденствието и казах:
18 „Загинаха славата ми и моята надежда в Господа.“
19 Помисли за моето страдание и за моето бездомничество, за пелина и горчилката.
20 Душата ми, като мисли това постоянно, отпада у мене.
21 Ето какво отговарям в сърцето си и поради това имам надежда:
22 по милост на Господа ние не изчезнахме,защото милосърдието Му не е пресекнало –
23 то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност!