32 Цар Деметрий поздравява сродника си Ластен.
33 Решихме да извършим благодеяние спрямо юдейския народ, който е наш приятел и спазва поетите към нас задължения, заради благоразположението му към нас.
34 Затова потвърждаваме правото му върху пределите на Юдея, а също и върху трите области Аферем, Лида и Рама, присъединени към Юдея от Самария. Отменят се данъците, с които царят ежегодно облагаше добивите от земята и плода от дърветата, за всички онези, които принасят жертви в Йерусалим.
35 Също и другите приходи, върху които сега имаме право – десятъка, останалите данъци, приходите от солените езера и данъка за венците, който ни принадлежи, всичко им отстъпваме.
36 И нищо от това няма да бъде отменено от днес за вечни времена.
37 И така, погрижете се да направите препис от това и нека той бъде предаден на Йонатан, за да се положи в светата планина на място, достъпно за всички.“
38 Когато цар Деметрий видя, че страната се усмири пред него и вече нищо не можеше да му се противопостави, разпусна всичките си войски по родните им места, с изключение на чужденците, които беше наел от елинските острови. Това породи омраза към него сред войниците, служили при предците му.