1 По това време Йоан се върна от Газара и разказа на своя баща Симон онова, което вършеше Кендевей.
2 Тогава Симон повика двамата си по-възрастни синове Юда и Йоан и им рече: „Аз, моите братя и семейството ми воювахме срещу враговете на Израил от младини до ден днешен и неведнъж ни се е удавало с ръцете си да спасяваме Израил.
3 Сега аз остарях. Но вие с Божията милост вече отраснахте. Заемете моето място и мястото на моя брат и излезте да се сражавате за народа ни. Нека небето ви помага!“
4 След това избра двадесет хиляди опитни в битка мъже от страната, сред тях и конници, които се отправиха срещу Кендевей, но останаха да нощуват в Модин.
5 На сутринта се вдигнаха и поеха към равнината, но изведнъж насреща им се появи многобройна войска – пехота и конница, а между тях имаше поток.
6 Йоан разположи хората си срещу тях и когато забеляза, че народът се бои да мине оттатък потока, премина го пръв. Щом видяха това, войниците преминаха след него.
7 След това той раздели войската и разположи конницата между пехотата, понеже конницата на неприятелите беше твърде многобройна.
8 И щом затръбиха с бойни тръби, Кендевей и войската му бяха обърнати в бягство. Мнозина от тях паднаха в рани, а останалите потърсиха убежище в крепостта.
9 Тогава беше ранен Юда, братът на Йоан. Но Йоан продължи преследването, докато стигна до Кедрон, който Кендевей бе възстановил.
10 Враговете побягнаха към кулите в околностите на Азот, но Йоан ги опожари и две хиляди мъже от тях загинаха. След това той се завърна невредим в Юдея.
11 Птолемей, синът на Авув, беше поставен за военачалник в равнината на Йерихон. Той притежаваше много сребро и злато,
12 защото беше зет на първосвещеника.
13 Но сърцето му се изпълни с високомерие и той поиска да завладее страната, като замисли с коварство да погуби Симон и неговите синове.
14 По това време Симон извършваше надзор по градовете в страната и се грижеше за благосъстоянието им. В единадесетия месец, месец сават, на сто седемдесет и седмата година той пристигна заедно със синовете си Мататия и Юда в Йерихон.
15 Синът на Авув ги прие с коварна любезност в малката крепост, наречена Док, която сам беше построил. Той им устрои голям пир, но тайно беше разположил там свои хора.
16 И когато Симон и неговите синове се напиха, Птолемей и хората му скочиха, грабнаха оръжията си и като нахълтаха при Симон по време на пира, убиха него, двамата му синове и неколцина от свитата му.
17 Така той извърши голямо вероломство и отвърна на доброто със зло.
18 Птолемей описа станалото в писмо до царя и го помоли да му изпрати войска на помощ, както и да предаде под негов надзор градовете и страната.
19 В същото време той изпрати хора в Газара, за да убият Йоан, а до хилядниците разпрати писма да дойдат при него, за да ги дари със сребро, злато и дарове.
20 Други пък изпрати да завладеят Йерусалим и храмовия хълм.
21 Но някой успя да стигне по-бързо при Йоан в Газара и му извести, че баща му и братята му са погубени и че Птолемей е пратил да убият и него.
22 Като чу това, Йоан бе обзет от силна тревога. Той залови мъжете, които бяха дошли да го погубят, и нареди да ги убият, защото беше предупреден, че те са искали него да убият.
23 А останалите дела на Йоан – войните му, смелите подвизи, в които прояви мъжество, възстановяването на крепостните стени, което предприе, и всичко сторено от него, –
24 ето те са описани в книгата на неговото първосвещенство от времето, когато наследи като първосвещеник своя баща.