34 Затова потвърждаваме правото му върху пределите на Юдея, а също и върху трите области Аферем, Лида и Рама, присъединени към Юдея от Самария. Отменят се данъците, с които царят ежегодно облагаше добивите от земята и плода от дърветата, за всички онези, които принасят жертви в Йерусалим.
35 Също и другите приходи, върху които сега имаме право – десятъка, останалите данъци, приходите от солените езера и данъка за венците, който ни принадлежи, всичко им отстъпваме.
36 И нищо от това няма да бъде отменено от днес за вечни времена.
37 И така, погрижете се да направите препис от това и нека той бъде предаден на Йонатан, за да се положи в светата планина на място, достъпно за всички.“
38 Когато цар Деметрий видя, че страната се усмири пред него и вече нищо не можеше да му се противопостави, разпусна всичките си войски по родните им места, с изключение на чужденците, които беше наел от елинските острови. Това породи омраза към него сред войниците, служили при предците му.
39 Трифон, един от предишните привърженици на Александър, като видя как всички войници роптаят против Деметрий, отиде при Емалкуя Арабина, който бе възпитавал Антиох, малолетния син на Александър.
40 Той настоятелно искаше от него да му го предаде, за да наследи баща си на царския трон. Разказа му за всичко, което беше извършил Деметрий, и за ненавистта, която изпитват към него войниците му. Там Трифон престоя доста време.