40 Те се отправиха с цялата си войска и като пристигнаха, разположиха се в равнината до Емаус.
41 Мълвата за тях достигна до тамошните търговци и те взеха много сребро, злато, а също и окови, дойдоха в лагера им, за да купуват израилските синове за роби. Към тях се присъединиха войски от Сирия и от земите на други племена.
42 Когато Юда и братята му видяха, че бедите се увеличиха, че войските се разположиха на лагер в техните предели, и узнаха за дадената от царя заповед техният народ да бъде погубен и изтребен,
43 рекоха си един на друг: „Нека въздигнем народа си, който искат да повалят, нека се бием за нашия народ и за светилището!“
44 Тогава се събра голямо множество, за да се подготви за война и да отправи горещи молитви за милост и състрадание.
45 Йерусалим беше необитаем като пустиня. Никой от родените в него не влизаше, нито излизаше от града. Светилището беше потъпкано, а в крепостта му – чуждоземни синове. Там обитаваха езичници. Отнета бе радостта от потомците на Яков, флейтите и цитрите замлъкнаха.
46 И така, те се събраха и отидоха в Масифа, местност срещу Йерусалим, защото в Масифа по-рано беше мястото за молитва на израилтяните.