45 Йерусалим беше необитаем като пустиня. Никой от родените в него не влизаше, нито излизаше от града. Светилището беше потъпкано, а в крепостта му – чуждоземни синове. Там обитаваха езичници. Отнета бе радостта от потомците на Яков, флейтите и цитрите замлъкнаха.
46 И така, те се събраха и отидоха в Масифа, местност срещу Йерусалим, защото в Масифа по-рано беше мястото за молитва на израилтяните.
47 През този ден постиха, облякоха вретища, посипаха с пепел главите си и раздраха дрехите си.
48 Те разтвориха книгата на закона, така, както езичниците се допитват до изображенията на своите идоли,
49 и донесоха свещеническите одежди, първите плодове от полето и десятъка. Тогава свикаха назореите, чиито дни на обет бяха изтекли,
50 и високо извикаха към небето: „Какво да сторим с тях и къде да ги отведем?
51 Твоето светилище е потъпкано и осквернено, а Твоите свещеници – оскърбени и унижени.