30 Като видя силната им войска, той се помоли с думите: „Благословен си Ти, Спасителю на Израил, Който сломи нападението на силния с ръката на Своя служител Давид и предаде лагера на филистимците в ръцете на Сауловия син Йонатан и на неговия оръженосец.
31 Предай тази войска в ръцете на Своя народ – Израил, и нека позорът на поражението легне върху войниците и конницата им.
32 Внуши им страх и сломи вярата им в тяхната сила. Нека това поражение бъде съкрушително за тях!
33 Повали ги с меча на тези, които Те обичат, за да Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име.“
34 И те се нахвърлиха един срещу друг и от войската на Лизий паднаха около пет хиляди мъже, паднаха пред очите им.
35 Когато Лизий видя бягството на своята войска и храбростта на войниците на Юда, готови или да живеят, или да умрат достойно, се завърна в Антиохия, за да увеличи числеността на войската си с наемници и отново да нападне Юдея.
36 А Юда и братята му казаха: „Ето нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възстановим светилището!“