3 В първия месец на сто и петдесет и втората година разположиха лагера си при Йерусалим,
4 но след това се вдигнаха и се отправиха към Верея с двадесет хиляди мъже и с две хиляди конници.
5 Юда пък се беше разположил при Еласа с три хиляди отбрани мъже.
6 Но като забелязаха огромната, превъзхождаща ги по численост войска, обзе ги голям страх и мнозина избягаха от лагера. От тях останаха не повече от осемстотин мъже.
7 Юда видя как войската му се разбяга и понеже му предстоеше битка, сърцето му се сви, защото нямаше време да ги събере.
8 Сломен, той се обърна към останалите: „Да се вдигнем и да тръгнем срещу нашите противници, може би ще имаме сили да се бием с тях!“
9 Но те започнаха да го разубеждават: „Няма да ни стигнат силите. Нека сега спасим живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях – твърде малко сме.“