12 Помни, че смъртта не закъснява и ти не знаеш деня, в който ще те отведе в ада.
13 Преди да умреш, направи добро на приятел и прояви щедрост, доколкото можеш, протегни ръката си и му дай.
14 Не се лишавай от приятен ден и да не те отмине дори част от насладата, която заслужаваш.
15 Та нали на други ще оставиш онова, което с мъка си придобил, и ще го разделят по жребий!
16 Давай и вземай, и нека това залъгва душата ти, защото в ада не може да се търси удобство.
17 Всяка плът овехтява като дреха, защото извечно е отредено: очаква те смърт.
18 Както зелените листа на гъсто дърво – едни падат, а други израстват, така и човешките поколения – едно умира, а друго се ражда.