1 Който има страхопочитание пред Господа, зло няма да го сполети, дори и в изкушение Той пак ще го избави.
2 Мъдрият човек няма да намрази Закона, а който се отнася с лицемерие към него, е като кораб сред буря.
3 Разумният човек се доверява на Закона и за него Законът е верен като отговор на Урим.
4 Подготви добре речта си и ще те изслушат, събери мислите си и отговори.
5 Мислите на глупавия са като колелото на колата и разсъжденията му – като въртяща се ос.
6 Приятел, който на всеки се присмива, е като жребец, който пръхти от радост под всеки ездач.
7 Защо ден от ден се различават, щом всяка дневна светлина през годината идва все от слънцето?
8 Те са разграничени от премъдростта на Господа. Той е определил удобното време и празниците.
9 Едни от тях е въздигнал и осветил, а другите е оставил като обикновени дни.
10 Всички хора са от земна пръст, от нея е създаден и Адам.
11 Господ чрез изобилното Си знание ги разграничи и определи пътищата им.
12 Едни от тях благослови и въздигна, други освети и приближи до Себе Си, а някои прокле и унизи и ги свали от местата им.
13 Както глината в ръцете на грънчаря се променя според неговото решение, така и хората са в ръцете на Онзи, Който ги е сътворил, и Той ще въздаде на всеки от тях това, което е отсъдил.
14 Както против злото стои добро, а против смъртта – живот, така против благочестивия стои грешник.
15 По този начин погледни и на всички дела на Всевишния: те са по две – едното е противоположност на другото.
16 А самият аз последен се посветих с усърдие на мъдростта като онзи, който обира след гроздобер,
17 успях с благословията на Господа и напълних лина си като лозарите.
18 Разберете, че аз полагах усилия не само заради себе си, а заради всички, които желаят да се поучат.
19 Послушайте ме, знатни хора на народа, внимавайте и вие, негови предводители:
20 Докато си жив, не давай нито на син, нито на жена, нито на брат, нито на приятел да властват над тебе. Не давай и имота си на друг, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него.
21 Докато има живот у тебе и още дишаш, не се оставяй друг да се разпорежда с тебе.
22 Защото по-добре децата от тебе да искат, отколкото ти да гледаш в ръцете на синовете си.
23 Във всичките си дела бъди над другите, за да не опетниш достойнството си.
24 Едва когато свършат дните на живота ти, в смъртния си час разпредели наследството си.
25 За магарето – трева, тояга и товар, а за роба – хляб, покорство и работа.
26 Дай на роба работа и ще имаш покой, оставиш ли го с празни ръце, ще търси свободата.
27 Хомот и ремък превиват врата на вола, а за нехайния роб – вериги и мъчения.
28 Товари го с работа, за да не бездейства, защото бездейството учи на много злини.
29 Определи му работа, както му подобава, и ако не се покорява, наложи му окови.
30 На никого не налагай излишни наказания и не върши нищо, без да си обмислил.
31 Ако имаш един единствен роб, отнасяй се към него като към себе си, защото си го придобил с кръв.
32 Ако имаш един-единствен роб, постъпвай с него като с брат, защото той ти е необходим като живота,
33 ако се отнасяш зле с него и той стане и избяга, по кой път ще го търсиш?