2 Мисълта за бъдещето и за деня на смъртта всява у тях размисли и страх в сърцето.
3 От седящия в славен престол до поваления в прах и пепел,
4 от носещия пурпурна дреха и венец до облечения в дрипи –
5 у всеки има гняв, завист, смут, безпокойство, страх от смъртта, омраза и вражда. Дори когато почива в леглото, нощният сън разстройва ума му.
6 Но почивка той почти няма. Затова и насън е нащрек, както денем, и видения всяват смут в сърцето му, сякаш търси спасение в битка.
7 И тъкмо това да стане, той се събужда и не може да се начуди, че страхът му е бил за нищо.
8 Така е при всяко същество, от човека до добитъка, но при грешниците – седем пъти повече.