46 И Соломон седна на престола на царството.
47 Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: „Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.“ И царят се поклони в леглото си.
48 Тогава царят каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това“.“
49 И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път.
50 Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.
51 И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: „Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч“.“
52 А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“