1 И ето по внушение на Господа Божий човек дойде от Юдея във Ветил, когато Йеровоам стоеше при жертвеника да принесе кадилна жертва.
2 И срещу жертвеника възвести словото на Господа, казвайки: „Жертвенико, жертвенико, така говори Господ: „Ето в Давидовия дом ще се роди син на име Йосия; той ще принесе върху тебе в жертва свещениците на високите места, които принасят кадиво, и ще изгори върху тебе човешки кости, за да те оскверни“.“
3 И в същия ден той даде знамение, че Господ е казал: „Ето знамението на Господа: жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е по него, ще се разпилее.“
4 Когато цар Йеровоам чу думите, които Божият човек произнесе срещу жертвеника във Ветил, простря ръката си откъм жертвеника и каза: „Хванете го!“ И ръката, която беше прострял, се вцепени и не можеше да я отдръпне към себе си.
5 Жертвеникът се разцепи и пепелта от него се разпиля според знамението, което Божият човек даде чрез словото Господне.
6 Тогава цар Йеровоам каза на Божия човек: „Поискай милост от Господа, своя Бог, и се помоли за мене, за да мога да отдръпна ръката си.“ Божият човек помоли Господа за милост и ръката на царя се отдръпна към него и стана, както преди.
7 Тогава царят се обърна към Божия човек: „Ела с мене у дома, подкрепи се с храна и ще ти дам подарък.“
8 Но Божият човек отговори на царя: „Да ми даваш и половината от своя дом, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб, нито ще пия вода на това място,
9 защото така ми беше заповядано чрез словото Господне: „Не яж хляб там, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял“!“
10 Така той си тръгна по друг път и не се върна по същия път, по който беше дошъл във Ветил.
11 А във Ветил живееше един стар пророк. Един от неговите синове дойде и му разказа за всички неща, които Божият пророк беше направил в този ден във Ветил; а синовете преразказаха на баща си също словата, които той беше изговорил на царя.
12 Тогава баща им каза: „По кой път си отиде?“ Синовете му бяха видели по кой път тръгна Божият човек, който беше дошъл от Юдея.
13 И той каза на синовете си: „Оседлайте осела ми!“ Те оседлаха един осел за него и той се качи на него,
14 и тръгна след Божия човек, и го намери, седнал под един дъб, и го попита: „Ти ли си Божият човек, който беше дошъл от Юдея.“ А той отговори: „Аз съм.“
15 Тогава му каза: „Ела с мене у дома и се нахрани.“
16 А той отговори: „Не мога да се върна с тебе, нито да дойда у тебе, нито ще ям или пия вода с тебе на това място,
17 защото чрез словото Господне ми е казано: „Не яж хляб, нито пий вода там и не се връщай по пътя, по който си дошъл“!“
18 А той му каза: „Аз съм пророк като тебе и ангел ми съобщи словото на Господа, казвайки: „Върни го при себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода“!“ Но той го лъжеше.
19 Така човекът се върна с него, яде хляб и пи вода в неговия дом.
20 А докато те седяха на трапезата, слово от Господа беше изречено до пророка, който го върна,
21 и той каза на Божия човек, който беше дошъл от Юдея: „Така казва Господ: „Тъй като не се покори на словото на Господа и не спази заповедта, която ти заповяда Господ, твоят Бог,
22 но се върна, яде хляб и пи вода на това място, за което Той ти беше казал да не ядеш, нито да пиеш вода там, тялото ти няма да влезе в гробницата на предците ти“.“
23 След като човекът беше ял и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал,
24 и пророкът си замина. По пътя го срещна лъв и го уби. И тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше при него, а лъвът стоеше до тялото.
25 И ето хора, които минаваха, видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва, стоящ до тялото. И след като отидоха в града, в който живееше старецът пророк, разказаха това.
26 Когато пророкът, който го беше върнал от път, чу това, каза: „Този е Божият човек, който не послуша заповедта на Господа. Затова Господ го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според думите на Господа.“
27 Тогава той рече на синовете си: „Оседлайте ми осела.“ И те го оседлаха.
28 Той отиде и намери тялото му, захвърлено на пътя, а оселът стоеше край тялото и лъвът нито беше изял тялото, нито беше разкъсал осела.
29 Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го занесе обратно. Така пророкът тръгна за града си, за да го оплаче и да го погребе.
30 И положи тялото му в своята гробница и те го оплакваха: „Горко, брате мой.“
31 След като го погреба, той каза на синовете си: „Когато умра, погребете и мене в гробницата, в която е погребан Божият човек; до неговите кости положете моите кости,
32 защото непременно ще се сбъдне словото на Господа, което той произнесе срещу жертвеника във Ветил и срещу всички светилища по високите места, които са в самарийските градове.“
33 Но и след това събитие Йеровоам не се отвърна от лошия си път, а продължи да поставя за високите места свещеници от народа – който пожелаеше, той го посвещаваше и ставаше свещеник на високо място.
34 И това нещо водеше към грях Йеровоамовия дом, към гибел и към изтребването му от лицето на земята.