13 Когато Илия чу това, покри лицето си със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И ето дойде към него глас и го запита: „Какво правиш тук, Илия?“
14 Той отговори: „Пламнах от ревност за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“
15 И Господ му каза: „Тръгни обратно по своя път през степта към Дамаск и когато пристигнеш там, помажи Азаил за арамейски цар,
16 а Иуй, Нимесиевия син, помажи за израилски цар. Сафатовия син Елисей, от Авел-Мехола, помажи за пророк вместо тебе.
17 Който избегне меча на Азаил, Иуй ще убие него, а Елисей ще умъртви онзи, който се избави от меча на Иуй.
18 Но все пак ще оставя в Израил седем хиляди души – всички, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целували.“
19 Така Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син. Той ореше с дванадесет чифта волове и сам беше с дванадесетия. Когато Илия преминаваше покрай него, хвърли върху него своето наметало.