27 Събрани бяха и израилтяните и като се снабдиха с продоволствие, потеглиха насреща им. Така израилците се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята.
28 Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: „Така казва Господ: „Понеже арамейците казват, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръката ти цялото това множество и ще разберете, че Аз съм Господ“.“
29 И те стояха на стан един срещу друг седем дена, а на седмия ден започна сражението. И израилтяните поразиха сто хиляди арамейски пехотинци в един ден.
30 Останалите избягаха в град Афек. Но там крепостната стена падна върху тези останали двадесет и седем хиляди души. А Венадад побягна в главната сграда и тичаше от една стая в друга.
31 Тогава неговите служители му казаха: „Ето слушали сме, че царете от Израилевия дом са милостиви. Нека препашем с вретище кръста си и да поставим върви на главите си, и да отидем при израилския цар. Може би той ще пощади твоя живот.“
32 И така, те се препасаха с вретище около кръста си и навиха върви на главите си, отидоха при израилския цар и казаха: „Твоят служител Венадад казва: „Пощади живота ми“.“ А той отговори: „Той жив ли е още? Той е мой брат.“
33 И мъжете приеха това за добър знак и бързо взеха думата от устата му, и казаха: „Венадад е наистина твой брат.“ Тогава той отговори: „Идете и го доведете.“ Когато Венадад излезе при него, той го качи в колесницата си.