1 „Йерусалиме! Снеми от себе си дрехата на плача и на своето злощастие и се облечи в сиянието на вечната Божия слава.
2 Положи върху себе си наметалото на Божията справедливост, сложи на главата си венец на слава от Вечния,
3 защото Бог ще покаже на всички по земята твоето великолепие.
4 За вечни времена ще бъдеш наречен от Бога „Мир на правдата и прослава на благочестието“.
5 Вдигни се, Йерусалиме, и застани там високо, погледни там на изток и виж децата си, събрани от изгрева до залеза на слънцето по повелята на Светия, радостни, че Бог си е спомнил за тях.
6 Пеша си тръгнаха от тебе, отведени от враговете, но Бог ще ги доведе при тебе в слава върху царски престол.
7 Защото Бог е наредил всяка висока планина и вечните хълмисти пясъци да се снишат, да се изпълнят долините, да се изравни земята и по нея Израил да върви твърдо в Божията слава,
8 а горите с всякакъв вид благовонни дървета ще правят сянка на Израил по Божия повеля.
9 Бог с радост ще предвожда Израил в сиянието на Своята слава, изпълнен с милосърдие и справедливост.“