4 Но Йосафат помоли царя на Израил: „Преди това попитай какво ще каже Господ.“
5 И израилският цар събра пророците си, четиристотин мъже, и ги попита: „Да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад или да се откажем?“ А те отговориха: „Иди и Господ ще го предаде в царските ти ръце!“
6 Но Йосафат продължи да пита: „Няма ли тук друг някой пророк на Господа, за да се допитаме и чрез него?“
7 израилският цар отвърна на Йосафат: „Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа – Михей, Йемлаевият син. Но аз го ненавиждам, защото не пророчества добро за мен, а само лошо.“ А Йосафат каза: „Не бива цар да говори така.“
8 Тогава израилският цар нареди да повикат един евнух и му каза: „Доведи бързо Михей, Йемвлаевия син!“
9 Израилският цар и Йосафат, царят на Юдея, бяха седнали, всеки на престола си, облечени в царски одежди. Те седяха на открито пред самарийските порти и всички пророци пророчестваха пред тях.
10 Седекия, синът на Хенаан, който си беше направил шлем с железни рога, рече: „Така казва Господ: „С тези рога ще нападаш сирийците, докато ги изтребиш“.“