1 Когато Йосафат, юдейският цар, се връщаше жив и невредим у дома си в Йерусалим,
2 ясновидецът Ииуй, Ананевият син, излезе да го посрещне и попита цар Йосафат: „Трябваше ли да помагаш на нечестивия и да обичаш тези, които мразят Господа? Затова Господ изпраща гнева Си върху тебе!
3 Все пак ти направи и добри неща, като премахна идолите в страната и усърдно търсеше Бога.“
4 Йосафат отседна в Йерусалим, но отново обхождаше народа си от Вирсавия до Ефремовата планина и ги обръщаше към Господа, Бога на предците им.
5 Той постави съдии във всеки един от укрепените градове из цяла Юдея,
6 като им нареди: „Внимавайте в това, което вършите! Защото вие съдите не от името на човек, а от името на Господа и Бог ще бъде с вас, когато произнасяте присъда.
7 И нека страхът от Господа ви кара да постъпвате по съвест, понеже Господ не допуска неправда, пристрастие и подкупност.“
8 Освен това Йосафат назначи левити, свещеници и водачи на израилските племена, които да съдят в Йерусалим от името на Господа и да разглеждат възникналите сред жителите спорове.
9 На тях той разпореди: „Съдете със страх от Господа, вярно и с чисто сърце.
10 Ако до вас достигне спор между сънародниците ви в градовете за случай на убийство, за закон, заповед, разпоредби или обичай, предпазвайте ги да не грешат пред Господа, за да не пада върху вас и сънародниците ви Неговият гняв. Постъпвайте така, за да не носите вина.
11 Първосвещеникът Амария ще ви съветва за всяко дело пред Господа, Зевадия, синът на Исмаил, предводител на Юдовото племе – за всяка царска разпоредба, а служителите ще бъдат надзиратели пред вас. Бъдете твърди и работете, и Господ ще върви с праведния.“