8 Но Господ каза на баща ми Давид: „Ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми и е хубаво, че имаш такова намерение.
9 Ти обаче няма да построиш храм, а родният ти син. Той ще построи храм на името Ми.“
10 И Господ изпълни словото Си, което беше изрекъл: аз наследих баща си Давид, седнах на престола на Израил, както беше казал Господ, и построих дом на името на Господа, Бога на Израил.
11 И там положих ковчега, в който е заветът на Господа, който Той сключи с израилтяните.“
12 След тези думи Соломон се изправи пред жертвеника на Господа пред множеството израилтяни и вдигна ръце.
13 Застана зад амвона на двора, който беше направил от мед, дълъг и широк пет лакътя и висок три лакътя, коленичи пред цялото събрало се множество и вдигна ръце към небето.
14 И каза: „Господи, Боже на Израил! Няма друг Бог като Тебе нито на небето, нито на земята. Ти пазиш завета и даряваш милост към Своите слуги, в чиито сърца си.