1 В сто четиридесет и деветата година до хората на Юда достигнала вест, че Антиох Евпатор е тръгнал срещу Юдея с голяма войска,
2 а с него и Лизий – настойник, който отговарял за държавните дела. Всеки от тях разполагал с наемна войска от елини – сто и десет хиляди пехотинци, пет хиляди и триста конници, двадесет и два слона и триста колесници, сърповидни украшения.
3 Към тях се присъединил и Менелай, който с голямо притворство подтиквал Антиох към действия, не за да спаси отечеството, а с надежда отново да се сдобие с власт.
4 Но Царят на царете възбуди гнева на Антиох срещу престъпника и когато Лизий го посочил като виновник за всички злини, той заповядал да го отведат в Берия и по тамошния обичай да го погубят.
5 На това място се намира кула, висока петдесет лакътя и пълна с гореща пепел. В нея бил поставен уред, стените на който отвсякъде се спускали към пепелта.
6 Там винаги хвърлят онзи, който е обвинен в светотатство или е сторил някое особено тежко злодеяние, за да намери гибелта си в пепелта.
7 От такава смърт на нечестивеца Менелай се паднало да умре, без да бъде погребан.
8 И то съвсем справедливо! Защото, след като извършил много грехове срещу олтара на Господа, чиито огън и пепел бяха святи, в пепел намерил и смъртта си.
9 Междувременно царят, обзет от жестокост, възнамерявал да причини на юдеите злини, по-големи от онези, които ги били сполетели при баща му.
10 Като узнал за това, Юда наредил на народа денем и нощем да призовава Господа, та да им помогне и сега, както и преди,
11 поради опасността да бъдат лишени от Закон, от отечество и от светия храм, и да не позволи народът да бъде поробен от скверни езичници, когато едва си е отдъхнал.
12 И всички заедно, със сълзи и пост, в продължение на три дена коленопреклонно се молели на милостивия Господ. Тогава Юда, след като ги насърчил, им заповядал да бъдат готови за битка.
13 А насаме със старейшините взел решение да излезе на бой, преди войската на царя да е нахлула в Юдея и да е превзела града, и така да реши нещата с Божията помощ.
14 Като оставил изхода на начинанието в ръцете на Създателя на света и призовал онези, които били с него, да се сражават храбро до смърт за законите, храма, града, отечеството и правата на гражданите, той разположил войската си около Модин.
15 И като дал за условен знак на хората си думите „Божия победа“, той се спуснал среднощ с отбрани заради силата си младежи върху царската шатра, убил около две хиляди войници, а също и слона, който вървял начело, заедно с неговия водач.
16 Накрая, като вселили сред войската страх и безредие, те се оттеглили благополучно.
17 Това станало преди изгрев слънце, заради закрилата, която получили от Господа.
18 А царят, изпитал вече храбростта на юдеите, се опитал чрез измама да завладее тези места.
19 Той настъпил към Ветсура, силна крепост на юдеите, но бил отблъснат, нападнал отново и претърпял поражение.
20 А Юда снабдявал обсадените с всичко, от което се нуждаели.
21 Ала някой си Родок от юдейската войска издал тайната на неприятелите, но бил издирен, заловен и затворен.
22 Тогава царят повторно влязъл в преговори с жителите на Ветсура, сключил мир и се оттеглил.
23 След това настъпил срещу хората на Юда, но бил победен. А щом узнал, че Филип, който бил оставен като управител в Антиохия, се е отметнал, изпаднал в отчаяние. Той започнал преговори с юдеите, направил отстъпки и се заклел да изпълни всички справедливи искания. След това се помирил с тях, принесъл жертва, почел храма и проявил благоразположение към града.
24 Той устроил прием на Макавей и след като поставил Игемонид за военачалник от Птолемаида до Герин,
25 се отправил към Птолемаида. Жителите на града обаче изразили недоволство от договора, негодували против условията и искали да ги отменят.
26 Тогава Лизий излязъл пред народа, за да се защити, доколкото можел, успял да го убеди и успокои, получил неговото благоразположение и тръгнал за Антиохия. Така протекли походът на царя и неговото завръщане.