1 А Никанор, като научил, че хората на Юда се намират в околностите на Самария, решил, без да се излага на опасност, да ги нападне в съботен ден.
2 И когато юдеите, принудени да го съпровождат, го убеждавали: „Не ги погубвай така жестоко и безчовечно, въздай почит на деня, осветен от Всевиждащия“ –
3 този проклетник попитал: „А нима има Владика на небето, Който е заповядал да се празнува съботният ден?“
4 Тогава те отговорили: „Има жив Господ, Небесен Владика, Който е заповядал да се почита седмият ден!“
5 А той рекъл: „Аз пък съм земен господар, който заповядва да вземете оръжието и да изпълните задължението си към царя!“ Ала все пак той не успял да осъществи престъпните си намерения.
6 Обладан от неимоверно високомерие, Никанор решил след победата над Юда и неговите хора да издигне паметник от плененото оръжие.
7 Макавей пък нито за миг не изгубил надеждата си, че Господ ще му се притече на помощ.