14 И Оний изрекъл следните думи: „Този е Йеремия, Божи пророк, който обича своите братя и много се моли за народа и светия град.“
15 Тогава Йеремия протегнал десницата си и дал на Юда златен меч. Той му го дал с думите:
16 „Вземи този свят меч, дар от Бога! С него ще сломиш враговете.“
17 Тези прекрасни думи на Юда ги изпълнили с упование. Те ги правели безстрашни и укрепвали душите на младите. Затова решили да не се разполагат на лагер, а смело да се хвърлят в битката и с цялото си мъжество да решат нейния изход, защото градът, светините и храмът се намирали в опасност.
18 Те се страхували не толкова за жените и децата, за братята и роднините, а най-вече и преди всичко за светия храм.
19 Безпокойството сред онези, които били останали в града, също не било малко. Те се тревожели заради сблъсъка на бойното поле.
20 И така, всички очаквали изхода от битката. Неприятелите вече се били съединили и войската им напредвала в боен ред. Слоновете били разположени на подходящи места, а конницата – разпределена от двете страни.