18 Те се страхували не толкова за жените и децата, за братята и роднините, а най-вече и преди всичко за светия храм.
19 Безпокойството сред онези, които били останали в града, също не било малко. Те се тревожели заради сблъсъка на бойното поле.
20 И така, всички очаквали изхода от битката. Неприятелите вече се били съединили и войската им напредвала в боен ред. Слоновете били разположени на подходящи места, а конницата – разпределена от двете страни.
21 Като видял приближаването на многобройните войски, разнообразието на тяхното въоръжение, свирепия вид на слоновете, Макавей вдигнал ръце към небето и призовал Господа, Който твори чудеса, защото знаел, че не с оръжие се постига победата. Той я дарява на онези, които смята, че са достойни за нея.
22 А ето какво казвал в своята молитва: „Ти, Владико, изпрати при юдейския цар Езекия Своя ангел и той порази сто осемдесет и пет хиляди от войската на Сенахирим.
23 Изпрати и сега, Господи на небесата, добрия ангел, за да ни предвожда и да всява страх и ужас.
24 Нека пред мощната Ти ръка треперят онези, които се нахвърлиха с хули върху Твоя свят народ.“ Това рече и млъкна.