27 С ръце те се сражавали, а в сърцата си се молели на Бога. Повалили на земята не по-малко от тридесет и пет хиляди, а радостта от Божията помощ, която всички видели, била голяма.
28 Когато битката свършила и те с ликуване си тръгнали, открили, че Никанор е паднал убит в цялото си въоръжение.
29 Тогава, сред викове и шум, те възхвалили Господа на езика на предците си.
30 А Юда, който винаги бил пръв телом и духом в битките за своите съграждани и се бил обрекъл от младини на сънародниците си, заповядал да отсекат главата на Никанор и ръката му от рамото и да ги отнесат в Йерусалим.
31 Щом пристигнал там, свикал своите сънародници и наредил на свещениците да застанат пред жертвениците. Пратил да повикат и онези, които се намирали в крепостта.
32 И като показал главата на злодея Никанор и ръката на този богохулник, която високомерно бил прострял към светия дом на Всемогъщия,
33 накарал да отрежат езика на нечестивия Никанор и на късчета да го хвърлят на птиците. Ръката му пък окачили пред храма като наказание за безумието му.