7 Макавей пък нито за миг не изгубил надеждата си, че Господ ще му се притече на помощ.
8 Той убеждавал хората си да не се плашат от настъплението на езичниците, а като си спомнят подкрепата, която преди бяха получили от небето, и сега да очакват победа, с която Всемогъщият ще ги дари.
9 Като им четял Закона и пророците и припомнял подвизите, извършени от тях, той ги правел по-смели.
10 За да повдигне духа им, изтъквал в призивите си вероломството на езичниците и клетвата, която те бяха нарушили.
11 Така въоръжил всеки от тях не толкова със здрави щитове и копия, колкото с добри думи на упование. Разказал им също и един твърде правдоподобен сън, който зарадвал всички.
12 А съновидението му било такова: явил му се Оний, предишният първосвещеник, мъж благороден, почтен в общуване, с кротък нрав, сладкодумен, усвоил от малък всички добродетели – него видял той да се моли с прострени ръце за целия юдейски народ.
13 Явил му се и друг мъж, беловлас и с величествена осанка, изпълнен с удивително и неотразимо достойнство.