1 Когато в светия град царял пълен мир и строго спазвали законите поради благочестието на първосвещеник Ония и ненавистта му към злото,
2 имало случаи и самите царе да почетат това място и да прославят светилището с превъзходни дарове.
3 Така че и Селевк, царят на Мала Азия, давал от своите приходи за всички разноски, необходими при жертвената служба.
4 Но някой си Симон, от Вениаминовото племе, определен за настоятел на храма, влязъл в спор с първосвещеника относно разпоредбите за градското тържище.