10 Тогава първосвещеникът му обяснил, че това е имот на вдовици и сирачета, поверен за пазене,
11 а отчасти и на Хиркан, сина на Товия, твърде знатен мъж, и всъщност не е така, както ги е наклеветил нечестивецът Симон, а всичко на всичко има четиристотин таланта сребро и двеста таланта злато.
12 Така че никак не бива да се постъпва несправедливо с онези, които са се доверили на светостта на мястото, на величието и неприкосновеността на почитания навред по света храм.
13 Илиодор обаче се позовавал на царската заповед и настоявал тези пари да бъдат прибрани в царската хазна.
14 Той определил и ден, в който да отиде и да направи оглед на съкровищата. Тогава из целия град настанало голямо вълнение.
15 Свещениците се хвърляли в свещените си одежди пред жертвеника и призовавали към небето Онзи, Който е издал закон да се поверява имот на светилището, да го съхрани непокътнат на онези, които са го поверили.
16 Който видел лицето на първосвещеника, изпитвал покруса в сърцето си. Неговият посърнал вид издавал душевното му страдание.