12 Така че никак не бива да се постъпва несправедливо с онези, които са се доверили на светостта на мястото, на величието и неприкосновеността на почитания навред по света храм.
13 Илиодор обаче се позовавал на царската заповед и настоявал тези пари да бъдат прибрани в царската хазна.
14 Той определил и ден, в който да отиде и да направи оглед на съкровищата. Тогава из целия град настанало голямо вълнение.
15 Свещениците се хвърляли в свещените си одежди пред жертвеника и призовавали към небето Онзи, Който е издал закон да се поверява имот на светилището, да го съхрани непокътнат на онези, които са го поверили.
16 Който видел лицето на първосвещеника, изпитвал покруса в сърцето си. Неговият посърнал вид издавал душевното му страдание.
17 Той бил обзет от ужас и цялото му тяло треперело, така че болката в сърцето му не оставала скрита за онези, които го гледали.
18 Хората наизлизали вкупом от къщите си за всеобща молитва, защото поругание грозяло свещеното място.