2 имало случаи и самите царе да почетат това място и да прославят светилището с превъзходни дарове.
3 Така че и Селевк, царят на Мала Азия, давал от своите приходи за всички разноски, необходими при жертвената служба.
4 Но някой си Симон, от Вениаминовото племе, определен за настоятел на храма, влязъл в спор с първосвещеника относно разпоредбите за градското тържище.
5 И понеже не можал да надделее над Ония, отишъл при Аполоний, сина на Трасей, който по онова време бил военачалник на Келе-Сирия и Финикия.
6 Той му разказал, че храмовата съкровищница в Йерусалим била пълна с безчет богатства, че имало неизброимо количество пари, много повече, отколкото са нужни за жертвоприношенията, и те можели да станат собственост на царя.
7 Когато Аполоний се срещнал с царя, разкрил му какво е чул за съкровищницата. А той дал поръчение на Илиодор, който отговарял за държавните дела, и го изпратил със заповед да изнесе споменатите съкровища.
8 Илиодор веднага се отправил на път под предлог, че ще извърши преглед на градовете в Келе-Сирия и Финикия, но всъщност – за да изпълни поръчението на царя.