2 Така той се осмелил да нарече благодетеля на града, покровителя на сънародниците си и ревнителя на законите заговорник срещу царската власт.
3 Враждата стигнала дотам, че чрез един от доверените на Симон хора били извършени убийства.
4 Тогава Ония съзрял голямата опасност от противоборството, още повече че Аполоний, военачалникът на Келе-Сирия и Финикия, с действията си подсилвал ненавистта у Симон.
5 Затова отишъл при царя, ала не като обвинител на съгражданите си, а с оглед на ползата както за всекиго поотделно, така и за целия народ.
6 Той осъзнавал, че без намесата на царя не е възможно мирно да се уредят нещата и Симон няма да спре с безумията си.
7 Но след смъртта на Селевк, когато Антиох, наречен Епифан, поел царската власт, Язон, братът на Ония, решил да се домогне до длъжността първосвещеник.
8 При среща с царя той му обещал триста и шестдесет таланта сребро, а от някои други приходи – осемдесет таланта.