31 Затова царят незабавно си тръгнал, за да уреди нещата, като оставил за свой наместник Андроник, един от висшите сановници.
32 Тогава Менелай решил да се възползва от благоприятния случай, задигнал от храма част от златните съдове и ги подарил на Андроник, а други продал в Тир и околните градове.
33 Щом узнал със сигурност за това, Ония го изобличил и се оттеглил на безопасно място в Дафне, недалеч от Антиохия.
34 Затова Менелай се срещнал насаме с Андроник и го убедил да убие Ония. Андроник отишъл при Ония и го уверил в неговата безопасност с коварна клетва и подадена ръка. Въпреки подозрителността му той успял да го склони да излезе от убежището си и на място го убил, без срам пред закона.
35 От тази постъпка били потресени не само юдеите, но и много от останалите народи, и възнегодували срещу несправедливата гибел на този мъж.
36 И когато царят се завърнал от пределите на Киликия, юдеите в града, а също и негодуващите елини, изразили пред него възмущението си от противозаконното убийство на Ония.
37 Потресен до дъното на душата си и обзет от дълбока скръб, Антиох оплакал умрелия заради неговите добродетели и голямото му благочестие.