20 Ако вие и децата ви сте добре и ако онова, което желаете, се сбъдва, аз въздавам най-голяма благодарност на Бога, защото към небето е отправена надеждата ми.
21 Аз лежа болен и си спомням с любов за почитта и доброжелателството, които проявихте към мене. На връщане от пределите на Персия, сполетян от тежка болест, сметнах за необходимо да се погрижа за всеобщата безопасност на всички,
22 и то не защото ме е обзело отчаяние – аз съм изпълнен с надежда, че ще се избавя от болестта, –
23 а защото добре знам, че всеки път, когато баща ми се отправяше на поход към отвъдните страни, определяше свой приемник,
24 така че, ако се случи нещо непредвидено или се появи неприятна новина, жителите на страната да знаят на кого е поверено управлението и да не възникват размирици.
25 Освен това забелязах, че владетелите около границите на нашето царство дебнат удобното време и само изчакват изхода на събитията. Ето защо аз определих за цар своя син Антиох. Писмо със същото съдържание написах и до него.
26 И така, настоятелно ви моля да не заличавате от паметта си благодеянията, сторени от мене на общността ви и на всеки един от вас, и да запазите и към моя син благоразположението, което сега изпитвате към мене.