13 Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш.
14 Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“
15 След това Натан отиде у дома си.И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид.
16 Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята.
17 При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях.
18 На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“
19 Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“