1 Когато Давид беше прехвърлил върха на планината, ето насреща му Сива, служител на Мемфивостей, с два осела, натоварени с двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи смокини и мях с вино.
2 Царят попита Сива: „Защо носиш това?“ Сива отговори: „Ослите са за яздене в царския дом, хлябът и плодовете са храна за младите хора, а виното – за изнемощелите в пустинята.“
3 Царят попита: „А къде е синът на господаря ти?“ Сива му отговори: „Ето той остана в Йерусалим, защото каза: „Тъкмо сега Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство“.“
4 Царят каза още на Сива: „Ето твое е всичко, което има Мемфивостей.“ А Сива отговори с поклон: „Дано намеря милост пред очите на моя господар царя!“
5 Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гера. Той вървеше, злословеше
6 и хвърляше камъни върху Давид и върху всички служители на цар Давид. В това време всички воини и всички храбри бойци бяха отдясно и отляво на царя.
7 Като злословеше, Семей крещеше така: „Махай се, махай се, ти, който си убиец и злосторник!
8 Господ стовари върху тебе цялата вина за пролятата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ даде царството на сина ти Авесалом. Затова ти си в неволя, тъй като си кръвопиец!“
9 Тогава Авеса, син на Саруя, каза на царя: „Защо тази кучешка мърша клевети против моя господар, царя? Ще отида да му отсека главата.“
10 А царят отговори: „Какво общо има между мене и вас, Саруеви синове? Когато той злослови и когато Господ му е казал да злослови против Давид – кой може да попита: „Защо правиш това?“.“
11 Давид продължи към Авеса и към всичките си служители: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал.
12 Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие.“
13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя си, а Семей вървеше по планинското възвишение наред с него, постоянно злословеше и хвърляше камъни и пръст към него.
14 Най-после царят и всички, които бяха с него, пристигнаха уморени и отпочинаха там.
15 А пък Авесалом и всички мъже на Израил дойдоха в Йерусалим заедно с Ахитофел.
16 В това време архитецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалом и го поздрави с думите: „Да живее царят!“
17 А пък Авесалом в отговор попита Хусий: „Такава ли е любовта ти към твоя приятел! Защо не отиде с него?“
18 Хусий отговори на Авесалом: „Не, аз ще отида след този, който е избран от Господа и от всички израилски мъже – негов съм аз и с него ще остана.
19 И при това на кого ще служа? Нали на сина му? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.“
20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: „Посъветвайте ме какво да правим.“
21 Ахитофел отговори на Авесалом: „Влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят двореца му. Като чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, ще се окуражат всички, които са с тебе.“
22 И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си.
23 А по онова време съветите на Ахитофел, които той даваше, се смятаха за допитване до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давид, така и за Авесалом.