1 Царят силно се смути, качи се в стаята над градските порти и заплака. Когато отиваше, той ридаеше така: „Сине Авесаломе! Сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“
2 След това съобщиха на Йоав: „Ето царят плаче и тъжи за Авесалом.“
3 И в онзи ден победата се обърна в печал за целия народ. Защото народът чу да се говори, че царят скърби за сина си.
4 Тогава мъжете влизаха в града скришно като посрамени воини, побегнали от битка.