31 Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“
32 Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог,
33 Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си – нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак.
34 Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле:
35 „Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви!
36 Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.“
37 Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: „И ти няма да влезеш там!