1 В края на всяка седма година трябва да опрощаваш.
2 Опрощаването пък се състои в това: всеки, който е дал назаем, да опрости заема на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си, понеже е прогласено опрощаване заради Господа.
3 От чужденец можеш да изискваш, но каквото имаш у брат си, опрости му го,
4 за да няма сред вас сиромах. Защото Господ ще те благослови богато в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава, за да я владееш,
5 стига само да слушаш гласа на Господа, своя Бог, и старателно да изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам.
6 Господ, твоят Бог, ще те благослови, както е обещал, и ти ще даваш назаем на много народи, но няма да вземаш назаем, ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.
7 Ако пък имаш брат сиромах в някое от твоите селища в страната ти, която Господ, твоят Бог, ти дава, не показвай коравосърдечие и не стискай ръката си пред бедния си брат,
8 а отвори ръката си за него и му дай назаем толкова, колкото му е нужно.
9 Само гледай да не ти мине през ум зла мисъл и да си речеш: „Наближава седмата година, годината на опрощаването“, да погледнеш недоброжелателно към бедния си брат и нищо да не му дадеш, така че той да извика против тебе към Господа и така да сториш грях.
10 Винаги бъди готов да му дадеш и когато му даваш, да не ти се свива сърцето, понеже Господ, твоят Бог, ще те благослови за това във всичките ти дела и във всичките ти начинания.
11 И понеже винаги ще има сиромаси в твоята страна, затова ти заповядвам: „Нека ръката ти щедро е отворена за твоя брат, за бедния и за изпадналия в нужда в страната ти.“
12 Ако твоят брат – евреин или пък еврейка, ти се продаде, нека ти слугува шест години, а на седмата година го пусни като свободен.
13 И когато го пускаш на свобода, не го отпращай с празни ръце;
14 дари го щедро с нещо от стадата си, от хармана и от лина си, дай му с каквото Господ, твоят Бог, те е благословил.
15 Помни, че и ти беше роб в египетската страна и че Господ, твоят Бог, те избави; затова днес така ти заповядвам.
16 Но ако той каже: „Няма да си тръгна от тебе, понеже обичам тебе и дома ти“, защото при тебе му е добре,
17 тогава вземи шило и промуши ухото му на вратата – и той ще ти бъде роб завинаги; така постъпвай и с робинята си.
18 И нека не ти тежи, че си длъжен да го пуснеш като свободен; за шест години той ти е изработил двойно повече от платен наемник и Господ, твоят Бог, ще те благослови във всичко, каквото вършиш.
19 Всяко първородно, което се роди от едрия и дребния добитък, ако е мъжко, посвещавай на Господа, своя Бог; с първороден добитък не работи и не стрижи първородните на добитъка си.
20 Тях яжте ежегодно, ти и твоят дом, пред Господа, своя Бог, на мястото, което избере Господ.
21 Но ако животното е с недостатък – куцо, сляпо или с какъвто и да било недостатък, не го принасяй в жертва на Господа, своя Бог,
22 а го яж там, където живееш; нечистият и чистият могат да ядат от него, както се яде газела или елен.
23 Само кръвта му не бива да ядеш, изливай я на земята като вода.