22 Тези думи изрече Господ на планината с мощен глас към цялото ви събрание изсред огън, облак и мрак и друго не добави. После ги написа на две каменни плочи и ми ги предаде.
23 И когато чухте гласа изсред мрака, докато планината гореше в огън, вие се приближихте до мене – всички предводители на племената ви и вашите старейшини,
24 и казахте: „Ето Господ, нашият Бог, ни показа славата Си и величието Си и чухме гласа Му изсред огъня; днес разбрахме, че Бог може да говори с човек и той да остане жив.
25 А сега защо трябва да измрем; понеже този голям огън ще ни погълне. Ако чуем още веднъж гласа на Господа, нашия Бог, ще измрем.
26 Та нима има смъртен, който е чул гласа на живия Бог, както ние, и да е останал жив?
27 Ти сам пристъпи и слушай всичко, което ще каже Господ, нашият Бог; тогава ни предай всичко, което ти е говорил Господ, нашият Бог, а ние ще слушаме и ще изпълняваме.“
28 И Господ чу думите ви, когато говорихте с мене, и Господ ми каза: „Чух думите на този народ, които изрекоха към тебе. Всичко, което говориха, е добро.