5 И шумът от крилата на херувимите се чуваше чак до външния двор – като гласа на Всемогъщия Бог, когато говори.
6 И Той заповяда на мъжа, облечен в ленената дреха: „Вземи огън измежду колелата, измежду херувимите“, и той влезе и застана отстрани до едно от колелата.
7 И един херувим простря ръката си измежду херувимите към огъня, който беше между херувимите. Той вдигна огън и го постави в шепите на облечения в ленената дреха, а той го взе и излезе.
8 И под крилата на херувимите се виждаше нещо като човешка ръка.
9 И като гледах, забелязах, че отстрани на херувимите имаше четири колела – по едно колело до всеки херувим. И видът на колелата беше като блясък на скъпоценен камък.
10 И всички четири бяха еднакви на външен вид, като че ли едно колело беше изобразено в друго.
11 Когато вървяха, те се движеха на четирите си страни, без да променят посоката. Защото към която и посока да беше обърнато лицето им, следваха я, без да се отклоняват, когато се движат.