1 И Господ отправи слово към мене, като каза:
2 „Сине човешки! Ти живееш сред размирен дом. Те имат очи да виждат, но не виждат; уши да чуват и не чуват, защото са размирен род.
3 А ти, сине човешки, приготви си необходимото за плена и се пресели посред бял ден пред очите им. Пресели се от своето място на друго място пред очите им. Може би те ще разберат, въпреки че са размирен род.
4 И изнеси вещите си като нещо необходимо за преселване посред бял ден пред очите им. А ти замини нощем пред очите им като човек, отиващ в плен.
5 Пред очите им си пробий отвор в стената и изнеси вещите си през него.
6 Пред очите им ги вдигни на раменете си и ги изнеси по тъмно. Закрий лицето си, за да не виждаш земята, защото те поставих за знамение на Израилевия дом.“
7 Тогава направих, както ми беше заповядано. През деня изнесох своите вещи като необходими за плена неща. А вечерта прокопах с ръцете си отвор в стената. По мръкнало ги изнесох. Носех ги на рамене пред очите им.
8 А на сутринта Господ отправи слово към мене, като каза:
9 „Сине човешки, Израилевият дом, размирният дом, не те ли запита: „Какво правиш?“
10 Кажи им: „Така казва Господ Бог: „Това е бремето за княза в Йерусалим и целия израилски дом, който е в него“.“
11 Кажи: „Знамение за вас съм аз. Каквото направих, така ще бъде направено с тях. Те ще отидат в плен, в заточение.
12 А князът, който е сред тях, по мръкнало ще вдигне товара и ще излезе. Ще прокопаят през стената, за да го изкарат. Ще покрие лицето си, така че да не може да види страната с очите си.
13 И ще разпростра Своята мрежа върху него и той ще бъде хванат в Моята примка. Тогава ще го откарам във Вавилон, в страната на халдейците. Но той няма да я види и там ще умре.
14 А всички, които са около него – неговите помощници и цялата му армия, – ще разпръсна по всички страни. И ще изтегля меч след тях.
15 И ще познаят, че Аз съм Господ, когато ги разпръсна между народите и ги прогони по чуждите земи.
16 Но малцина от тях ще пощадя от меч, глад и болест, за да разказват за своите мерзости между народите, при които ще отидат. И ще познаят, че Аз съм Господ“.“
17 И Господ отправи слово към мене:
18 „Сине човешки, яж храната си с трепет и пий водата си, изпълнен с тревога и безпокойство.
19 Тогава кажи на народа на страната: „Така казва Господ Бог за йерусалимските жители в израилската земя: „Те ще ядат храната си със страх и ще пият водата си с ужас, защото страната им ще бъде лишена от пълнотата на изобилието си поради насилието на всички, които живеят в нея.
20 И населените градове ще станат развалини, и страната ще бъде опустошена. Тогава ще познаете, че Аз съм Господ“.“
21 И Господ отправи слово към мене, казвайки:
22 „Сине човешки, каква е тази поговорка у вас за израилската страна: „Дните са дълги и нито едно видение не се сбъдва?“
23 Затова им кажи: „Така казва Господ Бог: „Ще сложа край на тази поговорка, и няма повече да я използват в Израил“.“ Но кажи им: „Дните са близо и всяко видение ще се изпълни.“
24 Защото вече няма да има нито едно измамно видение или лъжливо предсказание в Израилевия дом.
25 Защото Аз съм Господ. Аз говоря и думите Ми, които изричам, се изпълняват. Няма повече да се забавя. Защото докато сте живи, о, размирни роде, каквото и слово да изрека, ще го изпълня; о, размирни роде, ще изрека слово и ще го изпълня“, казва Господ Бог.
26 И Господ отправи слово към мене:
27 „Сине човешки, виж какво казва Израилевият род: „Видението, което той вижда, е за много дни напред и той пророкува за далечни времена.“
28 Затова кажи им: „Така казва Господ Бог: „Няма да има повече забавяне. Всяка от Моите думи, която изговоря, непременно ще се изпълни“, казва Господ“.“