13 И ето когато пророкувах, Фелатия, синът на Ваней, умря. Тогава паднах по очи и извиках с висок глас: „Ах, Господи Боже, нима докрай ще унищожиш остатъка на Израил?“
14 И Господ отправи слово към мене:
15 „Сине човешки, всички твои братя, сродниците ти и целият Израилев дом са онези, за които йерусалимските жители казват: „Бъдете далече от Господа! Тя е наша. Земята ни е дадена да я владеем.“
16 Затова кажи: „Така казва Господ Бог: „Наистина ги прогоних сред народите; и наистина ги разсеях по различни страни. Аз ще стана за тях за малко време светилище по страните, където отидоха“.“
17 Затова кажи: „Така казва Господ Бог: „Ще ви събера от народите и ще ви прибера от страните, по които бяхте разсеяни. И ще ви дам Израилевата земя.
18 И ще дойдат там и ще изхвърлят от нея всичките отвратителни неща и всичките ѝ мерзости.
19 Тогава ще им дам едно-единствено сърце и ще вложа у тях нов дух. Ще премахна от тяхното тяло каменното сърце и ще им дам сърце от плът,