1 И Господ отправи слово към мене, като каза:
2 „Сине човешки! Ти живееш сред размирен дом. Те имат очи да виждат, но не виждат; уши да чуват и не чуват, защото са размирен род.
3 А ти, сине човешки, приготви си необходимото за плена и се пресели посред бял ден пред очите им. Пресели се от своето място на друго място пред очите им. Може би те ще разберат, въпреки че са размирен род.
4 И изнеси вещите си като нещо необходимо за преселване посред бял ден пред очите им. А ти замини нощем пред очите им като човек, отиващ в плен.
5 Пред очите им си пробий отвор в стената и изнеси вещите си през него.
6 Пред очите им ги вдигни на раменете си и ги изнеси по тъмно. Закрий лицето си, за да не виждаш земята, защото те поставих за знамение на Израилевия дом.“
7 Тогава направих, както ми беше заповядано. През деня изнесох своите вещи като необходими за плена неща. А вечерта прокопах с ръцете си отвор в стената. По мръкнало ги изнесох. Носех ги на рамене пред очите им.